Песните, които пее, звучат така: „Градовете разрушават традициите“, „С последната чашка си тръгваме“, „Тази сутрин отново се събудих в твоите прегръдки“, „Обожавам те“, „Да се завърнеш, да се завърнеш“, „В едно кътче на душата ми“, „Ще те обичам, живот, мой“, „Сърце“...
За себе си певицата казва: „моите богове са ме направили такава - независима и бунтовна“. Един ден излязла от къщи, било през 70-те години на миналия век. Било малко след смъртта на Хосе Алфредо Хименес, най-почитаният певец и композитор на музика ранчера и болеро в Мексико. Той бил много добър приятел на Чавела и я подкрепил за да започне да пее, тъй като дотогава жена не е пеела този жанр песни, запазени само за мъжки гласове. Чавела се завърнала у дома след близо 15 години странстване и е трудно да се каже къде е била и какво е преживяла през това време на забрава. Влязла в къщи и заявила, че вече няма да пие, че иска да умре достойно и в мир. А не е, че не ѝ се пие, признава, че има желание да си пийне една и две и още много чашки... Те, музиката и алкохолът понякога така добре се римуват, че как да ги раздели човек! Но който го направи, изважда огромната сила скрита там в дълбините на душата и става нов човек.
Чавела пее повече от 50 години и възрастта изобщо не и пречи, защото пее все по-хубаво, все по-дълбоко и винаги истински. Чак настръхваш, като я чуеш. Издала е 80 плочи и не само това. Пяла е в кантини - мексикански барове, където идват тези, които търсят утеха за разбитите си сърца, идват и такива, които не искат да обичат, въпреки, че са обичани, разбира се, винаги има и от тези велики същества, чиито сърца вече знаят да обичат, да обичат докрай.
Педро Алмодовар, Хоакин Сабина, Мигел Босе и много други хора на изкуството и музиката обожават Чавела. Завръщането ѝ на голямата сцена през 90-те години се дължи на тях. Във филмите на Алмодовар запчват да звучат песните на Чавела и за нея режисьорът днес казва: „Тя е моята единствена съпруга“. Не беше изненада и когато във филма „Фрида“ се появи Чавела до любимата си приятелка Фрида, която лично е познавала и обожавала. С дрезгавият си мъжки глас Чавела разказа на един концерт, че художничката е била много талантлива, но толкова много e обичала Диего Ривера, че е оставила той да носи световната слава на велик творец. Любов! ЛЮБОВТА изписана с главни букви е, за която пее Чавела. Пее и за всички видове любов: за любовта на мъжете и на жените, за свободата да обичаш, когото истински обичаш и останалите да си гледат работата - "¡Qué no jodan más!", за началото, за края на юбовта, за сърцето, което не спира да обича, когато сте си казали сбогом...
Певицата винаги излиза с червеното си дълго пончо и като разпери ръце, няма по-голяма прегръдка на сцената от тази, която тя подарява на публиката си, казва Алмодовар. Пее, понякога пее и плаче, смее се или свирка с уста, подхвърля смели фрази за да ни събуди от летаргията на живот без или с много малко любов. Чавела живеше с толкова хъс до последния си ден, че чак ни става неудобно, че сме млади и така малко смели пред тази жена на 93 години, завещала да я погребат с червеното ѝ мексиканско пончо и да свирят мариачис на площад Гарибалди в Мексико за нея. Ще я помним все с това пончо.
„Какъв живот и какво пиене!“, възкликва понякога и се пита: „за какво си спомням? Ами за за всичко, затова съм малко луда, защото всичко помня.“ Помненето е привилегия на знаещите, на великите хора, които живеят сякаш всеки ден е първи и последен. „Това, което най-често си спомням, е самотата, с която съм се родила. Понякога искам да изпия една чашка, няма да прикривам, че ми се допива, така си е. Но преди 25 години спрях алкохола и вече не пуша. Не че ги оставих, измъкнах се от тях. И благодаря на небесата, че постигнах това. Защото затова не умрях така идиотски... Искам да умра симпатично. Да кажат хората, че достойно съм умряла“.
„В един момент преоткрихме Чавела Баргас“, признава един мексиканец и “така се научихме да се обичаме, да обичаме чрез нейните песни, ние, които я обожаваме“.
„Аз няма да умра, аз си падам малко шаманка. Аз ще се пренеса в света там горе!“
“¡Me voy a morir dónde yo quiero y cuándo yo quiero!“ „Ще умра където аз искам и когато аз поискам!“
Един ден тази година Чавела изпълни думите си и почина на 5 август (2012) така както живя - без страх пред живота и без страх пред смъртта. Пренесе се отвъд с шаманска лекота. В столицата Мексико на легендарния площад Гарибалди се събраха да я изпратят мексиканци и почитатели на нейната музика и на този жанр ранчера, който тя обнови и направи да звучи далеч по света, чак до Япония, дори. Лос мариачис надуха своите тромпети, зазвучаха нежни китари и звучни арфи. Три мексикански певици пяха с такава сила, че дъждът трябваше да спре и да чуе как казват сбогом на любимата Чавела. Как се казва адиос в любовта и в истинското приятелство? Няма адиос, има само дистанция във времето и пространството. Сбогом не се казва, на този който обичаш, защото сърцето не се дели, не се предава, когато обича.За такива неща пя Чавела...
Последните ѝ думи бяха: „Отивам си с Мексико в сърцето си“. А беше родена в Коста Рика.
Всички имаме една втора истинска родина, понякога тя съвпада с първата, затова се налага да я преоткриваме неспрестанно, за да не спрем да я гледаме с любов и да заменим чувството си към нея с досадата. Друг път, имаме нова родина и обичаме тази втора страна, както само може да се обича една голяма любов.
автор Анета де ла Мар
