По реката АМАЗОНКА и среща с ЯГУАР

ПО РЕКАТА АМАЗОНКА  

Близо до Летисия, на границата между Колумбия, Бразилия и Перу.  

Ягуас и моята майка ягуарка.

 Когато се посещават индиански общности по реката Амазонка, има една стара традиция новодошлият да бъде изрисуван, по точно, лицето му да бъде изписано, преди да стъпи в индианското селище. Прави се за добре дошъл. Все едно да те посрещнат с хляб и сол на вратата.

Местните хора рисуват посетителите така както чувстват тези непознати хора в първият момент, когато ги виждат. Току що сме слезли от лодката и вървим по брега към индианската общност Ягуас, малко по-нагоре от Летисия. Пред мене почват да изписват лицата на участниците в групата с чертите на животни и ето вече има тукан, анаконда, маймуна, мравояд, плъх, риба, ягуар, заек и т. н. 

Изрисуваха ме на ягуар. За това са тези червени точки по лицето ми на снимката, която видяхте по-горе. Боята е от сока на едно местно растение (не  помня името, но ще проверя), което се използва именно за тази цел - да се рисува по ритуалното тяло. А това е повече от симболичен език, това реч, която показва и разказва едновременно. Освен това тази боя помага и да не хапят комарите и насекомите. 

Така е - посещението на една индианска общност си е един истински ритуал. Друг въпрос е, че тези визити днес се продават като туристическа атракция. И все пак, който не се самозалъгва, че светът е само пари, западна култура и реклама може да се потопи в естествеността на ритуалите и да открие други непознати светове. Вярно е, че често самите индианци се оказват и те комерсиализирани, така че всичко ни идва смесено до неузнаваемост. Но това не пречи нещата да си имат своя смисъл и да са стойностни.

Три години по-късно през 2009 отново съм по реката Амазонка и срещам  ягуар в един огромен самотен резерват. Беше майка ягуарка, която изведнъж ме погледна с големите си човешки очи, в които огромни зеници сякаш казваха: „А, аз знам коя си ти!“. Не откъснах поглед от тази непозната, която ме закова за секунда по този неочакван начин. Да не говорим, че изобщо не знаех, че ягуарите нямат котешки очи, а току човешки. Гледахме се взаимно не знам колко време. И това беше моята среща с ягуар в джунглата на Амазонка. Пресрещах погледа на мама ягуар, гледам я, но страх не изпитвах. Само не разбрах от къде идва това твърдо усещане, че тя знае повече за мене отколкото аз самата мен. Кой на кого върна погледа? Тя ми връщаше моя поглед или аз се срещнах моята търсеща същност в нея? Когато гледаш една икона, ти ли гледаш Христос или той тебе?

 Същия ден вечерта ми предложиха да посетя местен шаман. Но разбрах, че нямам нужда да виждам никакъв шаман. Да издържиш погледа на ягуара и да си вземеш изпита по смелост така, е една много по-голяма среща, отколкото тази, да отидеш да те омайва някакъв шаман. А той, шаманът, сигурно сте чували, е смятан за най-прекият наследник на магията на ягуара. За индианците от Амазонка, а и за тези от останалата част на Америка, най-великото животно е Ягуарът. Защото нас хората той ни гледа и изпитва със своя човешки поглед. А шаманите са поели и пресътворили тази тайна на контакта, която ни с вързва със света в, около и над нас. Останалото, което можете да срещнете, ако не идва от тази традиция, си е чиста шашкъния.

Снимки на моята майка ягуарка нямам. Но пазя погледа ѝ на най-сигурното възможно място - тука, вътре в мене.