ХРОНИКА НА ЕДНО ПРИМИРИЕ

1. Преговорите в Осло - едно много трудно начало

18 октомври 2012: Почнаха мирните преговори в Осло и не беше никак лесна първата среща на живо между партизанската групировка ФАРК (Въоръжени революционни сили на Колумбия) и правителството на страната. Гледах  директно по колумбийската телевизия какво се случваше и как протече пресконференцията.

Първо, беше обявено, че втората фаза на мирните преговори ще продължи в Хавана  от 15 ноември и ще се обсъжда аграрния въпрос на Колумбия. Но когато се стигна до изказванията на двете страни от конфликта, партизанските лидери, за разлика от представителите на правителството, направиха една атакуваща и направо пропагадна реч. Декларираха, че те се смятат за жертви на конфликта. Държавата е против гражданите, а моделът на развитие в Колумбия е довел до това тази страна да е на трето място по най-голямо социално неравенство в света и т.н.

Представителят на правителството Умберто де ла Кайе, който води делегацията избрана от президента Мануел Сантос, каза на пресконференцията, че преговорите не са за да се съгласяват и взаимно одобряват позициите на двете страни в конфликта. А за да се обсъди предварителната начертаната програма от двете страни, която ще позволи да се подпише примирието. И така ще почне  самият мирен процес, в който трябва да участва цялата държава. Ако ФАРК искат да правят пропаганда на своя модел на развитие, първо трябва да станат легитимна политическа партия. Сега разговорите са за нещо много конкретно - с военна сила не може повече да се  разрешават проблемите в тази държава, трябва да има примирие за да се живее нормално в тази страна.

Журналистите бяха шокирани от дискурса на ФАРК, но повечето от тях вместо да атакуват ФАРК с въпроси, атакуваха представителите на правителството, сякаш те носят отговорност за това, което мислят и казват представителите на партизаните. Така се вдигна напрежението в залата.

Трудно начало! Противоположните позиции на двете страни  в преговорите са толкова видими, че няма как да не се предизвикат остри реакции сред обществото. Противниците на мирния процес сигурно  сега потриват ръце и повтарят: „знаехме си, че тая разбота няма да потръгне току-така“. В Колумбия гражданите, от една страна, са резервирани към успехите на мирните преговори, от друга, със сигурност не искат повече да продължи този жесток конфликт. Тези, които имат отвлечени или убити от партизаните, паравоенните или войската роднини и които са директни жертви на войната, казват много ясно и от толкова години НЕ на каквото и да е насилие в държавата.Но мирът не е само една дума казана на глас.

Иван Сепеда, председател на движението „Жертви на държавен тероризъм“ смята, че началото е окуражаващо, защото двете страни са заявили, че няма да станат от масата, докато не се стигне до примирие. Алваро Урибе, бившият президент на Колумбия (2002 - 2010), опонент на сегашния презиент и защитник на каузата „има тероризъм, никакви преговори, само война трябва с тези наркотерористи!“, казва, че трябва да има правосъдие, че не може безнаказано да се приемат престъпленията на партизаните. Урибе уточнява: „Европейците не разбират, че ние не можем да приемем това, което се случи в някои страни от Централна Америка. Партизаните там бяха опростени и вкарани в парламента. Но техните партизани не бяха наркотрафиканти и освен това става въпрос за държави със слаба, недоразвита демокрация, затова се легитимираха тези групи. Тука, в Колумбия демокрация се уважава.“

Няма да ѝ е лесно на Колумбия, но виждам, че днес пресата  е застанала на позицията да не подпалва огъня на раздорите и журналистите се опитват да бъдат по-балансирани в коментарите си. Нистина трябва да се даде шанс на тези  преговори, колкото и невъзможни  да изглеждат след първия триден ден. 

Моето мнение е, че ФАРК не може да прескочи факта, че именно техните военни действия  в продължение на близо 50 години съпричиниха смъртта и разорението на хиляди невинни хора в страната. Затова, когато се заявява, че ФАРК, са жертви, така със сигурност колумбийският народ никога няма да прости насилието, което се наложи като начин на живот в тази държава през изминалите години. 

Трябва да се поеме отговорност. Как да започне разговора за бъдещето на страната и нейните граждани, истинските жертви на конфликта, без тази сериозна крачка към отговорността за случилото се? Отговорност трябва да поеме и бивщият президент Алваро Урибе заради войната, която развихри през периода на своето управление. Правителството на Сантос днес прави решителна крачка към мира, но не бива да спира. Защото още 50 години война ще дойдат и така със сигурност ще имаме 100 години самота на живо и директо в Колумбия - страната на вечния наркотероризъм, партизани, паравоенни и хроники на много предизвестени убийства и грабежи. Държавата също трябва да поеме отговорност за това, което не е направила досега за да стигне до мира и да се погрижи за всички граждани, всички. А И не на последно мпсто, правителството на САЩ също е забъркано в този конфликт, защото носи отговорност за военният план „КОЛУМБИЯ“, който докара толкова оръжие в тази държава. Между другото, в Колумбия има и оръжие от българските заводи и за това писа пресата там. (Ама нали „Ние сме на всеки километър„ ще каже някой читател.)

Където има оръжие, наркотрафик и бедни маргинализирани хора, има война. И това се знае дори тука, в нашата България.

За наркотрафика и коката ще напиша в някой от следващите коментари.